Развитието на глобалниятекстилна промишленостВеригата е увеличила годишното потребление на текстил на глава от населението от 7 кг на 13 кг, с общ обем над 100 милиона тона, а годишното производство на отпадъчен текстил е достигнало 40 милиона тона. През 2020 г. континенталната част на страната ще рециклира 4,3 милиона тона текстил, а производството на химически влакна ще надхвърли 60 милиона тона. Въпреки че износът на текстил е висок, процентът на рециклиране е нисък. Все още има повече от 2/3 от отпадъчния текстил в света, които не са могли да бъдат преработени и рециклирани.

Така наречените възобновяеми текстилни изделия обикновено се считат за рециклиранитекстилкоито могат да бъдат използвани повторно, а производителността на рециклираните продукти е по същество същата и дори има по-висока стойностединични тъканиЗа биоразградими „еднократни“ текстилни продукти, които нямат икономическа стойност за незабавно възстановяване, те могат да бъдат компостирани в депа. В допълнение към тази концепция за кръгова икономика, индустриалната технология разделя рециклирането на два вида: обновяване и понижаване на качеството.

Методите за рециклиране на текстил включват главно механични, физични и химични методи. Механичният метод е преработка на текстил на тънки ленти или влакна за повторно предене или промяна на основното предназначение на текстила; физическият метод е предназначен главно за синтетични влакна, особено влакната, образувани чрез предене от стопилка, които се стопяват при висока температура, за да се разтопят текстилните изделия. След филтриране на примесите, те могат да бъдат предени или използвани в други продукти. Някои високоефективни влакнести композитни материали могат да отстранят епоксидната смола при висока температура, да възстановят състоянието на влакната и да се използват в нетекстилни продукти чрез процеси на рязане и раздробяване; химичните методи са предназначени главно за различни текстилни изделия. Разделянето на влакната се рециклира отделно и се използва по-често за пречистване на рециклираните материали, по-добро отстраняване на примеси и багрила, както и за обновяване и регенериране.

През 2020 г. производството на полиестерни влакна в моята страна е 49,3575 милиона тона, което представлява 72% от общото производство, памук - 8,6 милиона тона, което представлява 12%, вискоза - 3,95 милиона тона, което представлява 5,8%, и найлон - 5,6%. Останалите влакна са по-малко от 4%. За да се осигури снабдяването с храни, производството на естествени влакна като памук, лен и вълна като цяло е в низходяща тенденция. Поетапната стратегия е за замяна на някои естествени влакна със синтетични. Източникът на суровини за синтетични влакна може да бъде биобазирани ресурси, а рециклираните възобновяеми ресурси трябва да се използват за постепенно премахване на прекомерната зависимост от невъзобновяеми ресурси. Това е от практическо значение не само за пестене на ресурси, опазване на околната среда и намаляване на заемането на обработваема земя, но и от голямо значение за изграждането и развитието на кръгова икономика.